64% от анкетираните българи очакват икономически затруднения през новата 2022 г., 6% икономически просперитет, а 19% от анкетираните смятат, че в икономическо отношение 2022 г. ще бъде същата като през 2021 г. 11% се затрудняват да дадат отговор.
Това става ясно от проучването на „Галъп интернешънъл“ в края на тази година.
За сравнение в края на миналата година оптимистите за икономиката са били 5%, песимистите отново 64%, а 20% не са очаквали промяна в икономическото развитие на страната.
Очакванията за просперитет в икономическото развитие у нас отново не са много далеч от средното ниво за ЕС. Средно 14% в съюза очакват ръст, 53% очакват трудности, а 28% очакват 2022 г. да бъде същата в икономическо отношение. Настроението в източните страни от ЕС е още по-близо до това у нас – 9% очакват икономически ръст, 62% затруднения, 23% очакват годината да е същата, а 7% не могат да преценят.
Каква ще бъде новата 2022 г.?
Обикновено нивата на оптимизъм у нас не са много високи. Тази година 15% от българите са оптимисти, че 2022 г. ще бъде по-добра от миналата, 48% по-скоро очакват 2022 г. да бъде по-лоша, а според 21% следващата година ще бъде същата като тази. 16% не могат да преценят.
Така нетната стойност на Индекса на надеждата у нас е -33, което ни поставя на второ място в топ 5 на най-песимистичните страни. Миналата година страната ни отново беше сред 5-те най-песимистични страни в проучването с индекс на надежда – 29.
Индекс на щастието
На фона на очакванията за затруднения в икономиката и преобладаващия песимизъм тази година личното щастие у нас е по-високо. 45% от анкетираните българи казват, че се чувстват „щастливи” или „много щастливи”, 9% като „нещастни” и 1% като „много нещастни”. 43% от нашите сънародници казват, че не се чувстват нито „щастливи”, нито „нещастни”, а 2% от анкетираните „не могат да преценят”.
България е в средата на класацията. За сравнение, в страните от Източна Европа 49% от анкетираните са „много щастливи” или „щастливи”, 9% „много нещастни” или „нещастни”, а 39% казват, че не са нито „щастливи”, нито „нещастни”.
Световен индекс на надеждата
38% от световното население сега вярват, че 2022 г. ще бъде по-добра от 2021 г., 27% очакват по-лоша година и 27% вярват, че 2022 г. ще бъде същата като 2021 г. Картината изглежда подобна на тази в края на 2020 г. Годината с най-високите нива на песимизъм в света през новия век все още остава 2008 г.
Хората в Индонезия изглежда са най-обнадеждени (76% очакват по-добра година там), следвани от хората в Албания (70%), Нигерия (68%), Азербайджан (62%) и Виетнам (59%). Надеждите са ниски в Афганистан (56% очакват по-лоша година), Турция (също 56%), България (48%), Полша (47%), Чехия (45%) и Пакистан (41%).
Гражданите на Южна Корея (54%), Италия (48%), Сърбия (42%) и т.н., по-скоро очакват 2022 г. да бъде същата като 2021 г.
Топ 5 на песимистичните страни са Турция (-34), България (-33), Афганистан (-32), Полша (-30) и Чехия (-25).
Икономическата ситуация по света
Очакванията за световната икономика са тревожни. Въпреки това няма допълнителен растеж в притесненията, в сравнение с миналата година. 26% от анкетираните очакват икономически просперитет за страната си през следващата година, 41% са готови за икономически трудности, а 26% смятат, че 2022 г. ще бъде същата като 2021 г. в икономическо отношение.
Най-висок процент на оптимисти има в Нигерия (61%), Индонезия (58%), Виетнам (55%), Азербайджан (52%), Албания и Индия (и двете 49%). Очакванията за икономически затруднения са най-високи в Турция (72%), Босна и Херцеговина (72%), България (64%), Полша (64%), Румъния (61%), Афганистан (60%) и Германия (59%) .
„Европа като цяло, особено Източна Европа, изглежда по-песимистична – модел, който се е отразявал в проучванията на „Галъп интернешънъл“ и преди в годините. Развиващите се региони, от друга страна, често са по-ведри и изпълнени с надежда. Националният оптимизъм обикновено не е въпрос само на благосъстояние, но зависи също и от възрастта на населението и възприятията за възможности за растеж в бъдеще“, допълват от асоциацията.
Щастливи ли са хората по света?
44% от световното население смята, че е „щастливо”, 13% – „много щастливи”. 28% от анкетираните пък са казали, че са „нито щастливи, нито нещастни“, като 9% се смятат за „нещастни”, а 4% за „много нещастни”. 1% от анкетираните не могат да преценят.
Най-висок е процентът на хората в Колумбия (83%), следван от Казахстан (81%), Малайзия (78%), Нигерия (78%) и Албания (75%). Най-нещастни са хората в Афганистан (36%), Гана (35%), Ирак (33%), Украйна (31%), Турция, Пакистан и Русия (по 23%).
Както обикновено, Латинска Америка, Африка и Източна Азия са сред най-щастливите места в света. Европа, Близкият изток и Русия са нещастни. Съединените щати са с резултат, близки до средните за света.
Проучването на „Галъп интернешънъл“ в края на годината е ежегодна традиция от 1977 г., инициирана и проектирана от президента на Асоциацията Джордж Галъп. От тогава проучването се прави всяка година. Тази година е обхванало 44 страни по света. В световен мащаб са били анкетирани общо 41 560 души. Във всяка държава между октомври и декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазона от ± 3-5% с доверителен интервал от 95%.
Зареждане ...
