На 12 януари църквата почита паметта на раннохристиянска мъченица св. Татяна. Родена в семейството на богато, но боязливо и криещо вярата в Християнството римско семейство, Татяна поела пътя на целомъдрието от дете. Изцяло пропита с тази вяра, Татяна е ръкоположена за дякониса и се отдава на милосърдие и непрестанна молитва.
По това време на римския престол се възкачва 16-годишният Александър Велики (205-238). Негова жертва е Татяна.
Въпреки благородния си произход, тя била отведена в храма на Аполон, за да бъде принесе в жертва. Момичето обаче отказва да го направи а след нейната молитва статуята на древногръцкия бог пада и се разбива на парчета.
След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа, Татяна била зверски изтезавана, като дори изболи очите ѝ и рязали ивици от нейната снага. Според писанията, след всяко мъчение Бог правел чудеса със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана.
Накрая безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете ѝ.
Страхувайки се, че подобна гледка може да обърне други езичници към омразната вяра на галилеяните, управителят нареди незабавно да я обезглавят. Същата участ сполетяла и бащата на мъченицата.
Заради големите мъчения, на които била подложена, църквата я канонизира като света великомъченица Татяна.
Днес празнуват Таня, Татяна и Траяна.